ДЕПРЕСИЯТА
„Чувствам се ужасно потисната, нямам енергия, спя по цял ден и не мога да изляза от леглото, не искам да виждам дори децата си, мисля, че страдам от депресия.”
Или....
„Умът ми е пощурял, света ме затиска с претенции, с които не мога да се оправя, не мога да заспя до сутринта, умрен съм до смърт, не искам да виждам никого, нито жена си, нито децата, а най-малко шефа си! Аз, депресиран? Глупости, аз съм мъж! А дори да съм, няма да ходя да говоря с мошеници-психолози!”.
Звучи ли Ви познато? Симптомите на депресията са описвани милиони пъти и има достатъчно тестове достъпни в интернет, с които сами да си поставите „диагноза”. Все пак ще публикувам и тук тест, с който да проверите дали отговаряте на симптомите, както и кратко описание. Но това е напълно излишно. Забелязахте ли кавичките на „диагноза”? Те не бяха там случайно. Реших да напиша тази статия за да изразя едно скандално мнение—не съществува заболяване „депресия”. Вие не сте болни! Нищо Ви няма. Имате обаче едно нещо—силен зашитен механизъм, който всячески се опитва да Ви попречи да съсипете и провалите живота си. Има и още една възможност—може би същият този механизъм Ви показва, че тялото Ви боледува, отровено е, недохранено е, преуморено е, не функцинира добре. Трябва спешно да му обърнете внимание.
Във всеки случай, която от двете вероятности да е, вие не страдате от депресия. Страдате от нещо друго, а депресията е просто пожарната аларма, която ви буди от сън и Ви принуждава да осъзнаете какво се случва с Вас и да вземете мерки. Под „мерки” Вашият зашитен механизъм със сигурност няма предвид „антидепресанти”. Антидепресантите са еквивалента на едни огромни възглавници, с които да се опитате да намалите звука на пожарната аларма. Те обикновено не работят, поне не добре, не за дълго и имат не само опасни странични ефекти, но и вредят на самата Ви същност, на душата Ви, която отчаяно вика за помощ.
Оставете възглавниците и вижте откъде идва пушека, къде са пламъците. Изгасете ги, проветрете дома си. Ако се окаже че алармата се е активирала от прегоряла филйика в тостера, решението е бързо и лесно и изисква малко почистване, проветяване и може би изхръляне на негодния тостер. Ако се окаже, че гори къщата, сигурно ще се наложи да извиката пожарникари, но и този проблем е решим. Психологът играе ролята на пожарникар. Но понякога пожаринкар може да бъде близък приятел или роднина, който да Ви подкрепи и помогне да се справите с проблема. Може да не е лесно, но това е единственият избор, който имаме ако искаме да запазим душата си и тялото си.
Чувала съм разкази като този: „ Живея от 8 години с един мъж, той е много добър, но не се разбираме. Знам, че вината е в мен. Аз съм все уморена и потисната, и той се ядосва. Преди не бях такава. Понякога ме удря. Викала съм полиция, веднъж. Той ме издържа, да, нали Ви казах, че той е много добър. Той ми избира дрехите, пазарува за вкъщи, не всичко ми харесва, но трябва да съм благодарна защото той плаща, аз само мързелувам в къщи. Най-важното е да си излекувам депресията. Искам да стана както преди, когато се запознахме. Знам, че тогава ще спре да ме бие и ще започнем да се разбираме пак. Кои хапчета са най-добри за моя случай? Каква терапия ще ми приложите?”
А също и: „ Работата ми е ОК, като всяка работа. Не се оплаквам. Едно време исках да стана дизайнер, но нашите ме вразумиха. Къде в тази криза работа за дизайнери? Станах счетоводител и имам осигурена работа. Да, скучно ми е, разбира се, на кой счетоводител не му е? Абонирал съм се за блогове по вътрешен дизайн, купувам си книги за дизайн и така си чеша крастата. Заплатата е добра. Това е най-важното. В тези времена, знаете как е. Е, не получавам милиони, но в кризата за повече не мога да се боря. Шефа ми е пълен кретен, но не са ли така всички шефове? От известно време не мога да спя. Изглеждам като пребито куче. Докато не изпия 3 кафета, сутринта, не знам на кой свят съм. Веднъж се случи да задремя на бюрото. Шефа ме видя и ме заплаши с уволнение. А аз заспивам към 4 сутринта, всеки ден и умирам от страх да не заспя пак, защото тогава ми е спукана работата. Разбира се, че съм потиснат. Не, на нищо не се радвам вече, имам си прекалено сериозни проблеми за да слушам музика или да си губя времето със забавления. Само по малко гледам блоговете на дизайнери и разглеждам албумите. Това ме пренася в друг свят. Но това не е важно. Най-важното е сега да ми помогнете да спя, има ли хапчета за това?”
Най-често ако тези двама души отидат на лекар излизат от там след максимум 10 минути с рецепта за антидепресанти, успокоителни, сънотворни....И проблема е решен, нали? Не. Проблемът никога не е решен. А защо тогава професионалисти препоръчават лекарства? Те са учили, понякога над 10 години за да знаят какво правят, какви са тези глупости сега, че хапчетата не помагали? Тогава защо има цяла фарамцевтична индустрия, която непрекъснато разработва нови, все по-ефективни и пречистени лекарства? Отоговорът е прост. Толкова прост, че понякога подценяваме истината в него. Нарича се „финансови интереси”. Това е на високото ниво, обаче. Лекарите най-често не са злонамерени и искрено искат да помогнат. Там проблемът е малко по-сложен. В тези кабинети седят хора, които понякога също са на лекарства.
Веднъж ми се случи конфузната ситуация да обидя една психоложка, при която бях отишла за консултация. Като и казах, че не съм доволна от това какво става в живота ми, тя ме пита дали съм мислила за хапчета. Аз шокирана от такова предложение без да се замислям и казах, че хапчетата са за хора, които не искат да си решават проблемите. Рекацията и беше красноречива. Тя почервеня, позеленя, изгледа ме зло и ми каза рязко, че имало случаи на хора с „химически дисбаланс в мозъка”, които имали нужда от лекарства. В този момент осъзнах, че жената има характерния равен тон, маниер и поведение на човек, ползващ психофармакология. Стана ми неприятно, че съм я засегнала и казах, че се може би съм се изказала твърде силно и че просто аз не искам да взимам лекарства. Все пак тя ми беше терапевт на мен, не аз на нея.
Но ако се чудите защо Ви предлагат лекарства, преди да сте завършили изречението си, причината е, че и лекарите и психолозите се случва да станат жертва на индустрията. Това не е трудно. Учебните програми в университетите, където се обучават младите студенти, са спонсорирани от медицинската и фармацевтичната индустрия и там се прокарват определени идеи. А именно, че лекарство за човешката мъка и страдние е еди коя си група медикаменти и тяхна работа като лекари е да ги предпишат на пациентите си. А после, когато последват собствения си съвет става съвсем трудно ги разубедим, че отговорът на житейските проблеми не е фармакологичен. И разбира се да не забравяме, че цялата система на здравеопазването е изградена така, че лекарите имат минути за да прегледат, диагностицират и предпишат лечение на пациентите си и са изградили системи за бързо предписание, базирани на ключови думи и фрази. Ключовата фраза „нещастен съм” изисква антидепресант. Това е.
А какво помага тогава? Помага да видим къде е пожарът. Е отнема повече време от минутите, необходими на хапчето да ни прати в страната на зомбитата, където не усещаме какво ни се случва, но затова пък е наистина ефективно.
Тази жена от първия монолог трябва да преразгледа връзката си и да помисли добре дали трябва да бъде в тази ситуация. Да се замисли какво в живота и е я довело до състояние, в което е загубила напълно самоуважението си, мечтите си, вярата си в романтиката, в любовта. Как е станало така, че е снижила очакванията си към интимните връзки до ниво под абсолютната нула и как да си повярва отново. Като реши този проблем, няма да има нужда от терапия и антидепресанти.
Мъжът трябва да се осмели да напусне тази унищожителна за него работа и да се намери начин да следва мечтата си. Това може да е трудно, дори да изглежда невъзможно. Но откаже ли се е загубен. Животът му ще бъде просто съществуване.
Тези неща изискват вътрешна работа, действие въпреки страховете, търпение, защото осъществяването на мечтите отнема повече време, отколкото ни харесва. Особено ако сме вървяли по път чужд на душата ни дълго време, ще се наложи да разрушим изградената от нас паянтова, грозна и разочароваща структура и да започнем отначало. Да изградим новия дом на нашия живот, такъв какъвто сме го сънували като неродено бебе в утробата на майка си. Такъв какъвто душата ни е пожелала да го живее.
От сега знам, че ще има големи протести към тази статия. Ще има обидени хора, с „вроден химически дисбаланс в мозъка”, ще има жени със следродилна депресия, които ще кажат, че хапчетата са им спасили живота. Тези неща ще обсъдим в друга статия. До тогава: Осмелете се да живеете живота си, какъвото сте го мечтали, правете каквото знаете, че е правилно, дори да умирате от страх от последиците! Скочете в бездната и вселената ще ви поеме в обятията си. Наистина.
Или....
„Умът ми е пощурял, света ме затиска с претенции, с които не мога да се оправя, не мога да заспя до сутринта, умрен съм до смърт, не искам да виждам никого, нито жена си, нито децата, а най-малко шефа си! Аз, депресиран? Глупости, аз съм мъж! А дори да съм, няма да ходя да говоря с мошеници-психолози!”.
Звучи ли Ви познато? Симптомите на депресията са описвани милиони пъти и има достатъчно тестове достъпни в интернет, с които сами да си поставите „диагноза”. Все пак ще публикувам и тук тест, с който да проверите дали отговаряте на симптомите, както и кратко описание. Но това е напълно излишно. Забелязахте ли кавичките на „диагноза”? Те не бяха там случайно. Реших да напиша тази статия за да изразя едно скандално мнение—не съществува заболяване „депресия”. Вие не сте болни! Нищо Ви няма. Имате обаче едно нещо—силен зашитен механизъм, който всячески се опитва да Ви попречи да съсипете и провалите живота си. Има и още една възможност—може би същият този механизъм Ви показва, че тялото Ви боледува, отровено е, недохранено е, преуморено е, не функцинира добре. Трябва спешно да му обърнете внимание.
Във всеки случай, която от двете вероятности да е, вие не страдате от депресия. Страдате от нещо друго, а депресията е просто пожарната аларма, която ви буди от сън и Ви принуждава да осъзнаете какво се случва с Вас и да вземете мерки. Под „мерки” Вашият зашитен механизъм със сигурност няма предвид „антидепресанти”. Антидепресантите са еквивалента на едни огромни възглавници, с които да се опитате да намалите звука на пожарната аларма. Те обикновено не работят, поне не добре, не за дълго и имат не само опасни странични ефекти, но и вредят на самата Ви същност, на душата Ви, която отчаяно вика за помощ.
Оставете възглавниците и вижте откъде идва пушека, къде са пламъците. Изгасете ги, проветрете дома си. Ако се окаже че алармата се е активирала от прегоряла филйика в тостера, решението е бързо и лесно и изисква малко почистване, проветяване и може би изхръляне на негодния тостер. Ако се окаже, че гори къщата, сигурно ще се наложи да извиката пожарникари, но и този проблем е решим. Психологът играе ролята на пожарникар. Но понякога пожаринкар може да бъде близък приятел или роднина, който да Ви подкрепи и помогне да се справите с проблема. Може да не е лесно, но това е единственият избор, който имаме ако искаме да запазим душата си и тялото си.
Чувала съм разкази като този: „ Живея от 8 години с един мъж, той е много добър, но не се разбираме. Знам, че вината е в мен. Аз съм все уморена и потисната, и той се ядосва. Преди не бях такава. Понякога ме удря. Викала съм полиция, веднъж. Той ме издържа, да, нали Ви казах, че той е много добър. Той ми избира дрехите, пазарува за вкъщи, не всичко ми харесва, но трябва да съм благодарна защото той плаща, аз само мързелувам в къщи. Най-важното е да си излекувам депресията. Искам да стана както преди, когато се запознахме. Знам, че тогава ще спре да ме бие и ще започнем да се разбираме пак. Кои хапчета са най-добри за моя случай? Каква терапия ще ми приложите?”
А също и: „ Работата ми е ОК, като всяка работа. Не се оплаквам. Едно време исках да стана дизайнер, но нашите ме вразумиха. Къде в тази криза работа за дизайнери? Станах счетоводител и имам осигурена работа. Да, скучно ми е, разбира се, на кой счетоводител не му е? Абонирал съм се за блогове по вътрешен дизайн, купувам си книги за дизайн и така си чеша крастата. Заплатата е добра. Това е най-важното. В тези времена, знаете как е. Е, не получавам милиони, но в кризата за повече не мога да се боря. Шефа ми е пълен кретен, но не са ли така всички шефове? От известно време не мога да спя. Изглеждам като пребито куче. Докато не изпия 3 кафета, сутринта, не знам на кой свят съм. Веднъж се случи да задремя на бюрото. Шефа ме видя и ме заплаши с уволнение. А аз заспивам към 4 сутринта, всеки ден и умирам от страх да не заспя пак, защото тогава ми е спукана работата. Разбира се, че съм потиснат. Не, на нищо не се радвам вече, имам си прекалено сериозни проблеми за да слушам музика или да си губя времето със забавления. Само по малко гледам блоговете на дизайнери и разглеждам албумите. Това ме пренася в друг свят. Но това не е важно. Най-важното е сега да ми помогнете да спя, има ли хапчета за това?”
Най-често ако тези двама души отидат на лекар излизат от там след максимум 10 минути с рецепта за антидепресанти, успокоителни, сънотворни....И проблема е решен, нали? Не. Проблемът никога не е решен. А защо тогава професионалисти препоръчават лекарства? Те са учили, понякога над 10 години за да знаят какво правят, какви са тези глупости сега, че хапчетата не помагали? Тогава защо има цяла фарамцевтична индустрия, която непрекъснато разработва нови, все по-ефективни и пречистени лекарства? Отоговорът е прост. Толкова прост, че понякога подценяваме истината в него. Нарича се „финансови интереси”. Това е на високото ниво, обаче. Лекарите най-често не са злонамерени и искрено искат да помогнат. Там проблемът е малко по-сложен. В тези кабинети седят хора, които понякога също са на лекарства.
Веднъж ми се случи конфузната ситуация да обидя една психоложка, при която бях отишла за консултация. Като и казах, че не съм доволна от това какво става в живота ми, тя ме пита дали съм мислила за хапчета. Аз шокирана от такова предложение без да се замислям и казах, че хапчетата са за хора, които не искат да си решават проблемите. Рекацията и беше красноречива. Тя почервеня, позеленя, изгледа ме зло и ми каза рязко, че имало случаи на хора с „химически дисбаланс в мозъка”, които имали нужда от лекарства. В този момент осъзнах, че жената има характерния равен тон, маниер и поведение на човек, ползващ психофармакология. Стана ми неприятно, че съм я засегнала и казах, че се може би съм се изказала твърде силно и че просто аз не искам да взимам лекарства. Все пак тя ми беше терапевт на мен, не аз на нея.
Но ако се чудите защо Ви предлагат лекарства, преди да сте завършили изречението си, причината е, че и лекарите и психолозите се случва да станат жертва на индустрията. Това не е трудно. Учебните програми в университетите, където се обучават младите студенти, са спонсорирани от медицинската и фармацевтичната индустрия и там се прокарват определени идеи. А именно, че лекарство за човешката мъка и страдние е еди коя си група медикаменти и тяхна работа като лекари е да ги предпишат на пациентите си. А после, когато последват собствения си съвет става съвсем трудно ги разубедим, че отговорът на житейските проблеми не е фармакологичен. И разбира се да не забравяме, че цялата система на здравеопазването е изградена така, че лекарите имат минути за да прегледат, диагностицират и предпишат лечение на пациентите си и са изградили системи за бързо предписание, базирани на ключови думи и фрази. Ключовата фраза „нещастен съм” изисква антидепресант. Това е.
А какво помага тогава? Помага да видим къде е пожарът. Е отнема повече време от минутите, необходими на хапчето да ни прати в страната на зомбитата, където не усещаме какво ни се случва, но затова пък е наистина ефективно.
Тази жена от първия монолог трябва да преразгледа връзката си и да помисли добре дали трябва да бъде в тази ситуация. Да се замисли какво в живота и е я довело до състояние, в което е загубила напълно самоуважението си, мечтите си, вярата си в романтиката, в любовта. Как е станало така, че е снижила очакванията си към интимните връзки до ниво под абсолютната нула и как да си повярва отново. Като реши този проблем, няма да има нужда от терапия и антидепресанти.
Мъжът трябва да се осмели да напусне тази унищожителна за него работа и да се намери начин да следва мечтата си. Това може да е трудно, дори да изглежда невъзможно. Но откаже ли се е загубен. Животът му ще бъде просто съществуване.
Тези неща изискват вътрешна работа, действие въпреки страховете, търпение, защото осъществяването на мечтите отнема повече време, отколкото ни харесва. Особено ако сме вървяли по път чужд на душата ни дълго време, ще се наложи да разрушим изградената от нас паянтова, грозна и разочароваща структура и да започнем отначало. Да изградим новия дом на нашия живот, такъв какъвто сме го сънували като неродено бебе в утробата на майка си. Такъв какъвто душата ни е пожелала да го живее.
От сега знам, че ще има големи протести към тази статия. Ще има обидени хора, с „вроден химически дисбаланс в мозъка”, ще има жени със следродилна депресия, които ще кажат, че хапчетата са им спасили живота. Тези неща ще обсъдим в друга статия. До тогава: Осмелете се да живеете живота си, какъвото сте го мечтали, правете каквото знаете, че е правилно, дори да умирате от страх от последиците! Скочете в бездната и вселената ще ви поеме в обятията си. Наистина.
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Можете да споделяте, копирате и разпространявате тази статия при условие, че:
- не я променяте по никакъв начин
- не се използва за търговски цели
- споменете името на автора: Роксана Бънъцяну, и дадете линк към този сайт: http://www.animalibera.eu
